 "Какъв ще бъде човек личи от детството,
тъй като денят се познава от сутринта."
Джон Милтън
Семейството е основна клетка на обществото и важен фактор за възпитанието на човека,
защото в него се изграждат основите на човешката личност. Семейната среда обхваща влиянието на
материалните и духовните ресурси в семейството, неговата психологическа атмосфера, цялата
вътрешна организация на семейния живот.
Средата е социалното и културно обкръжение на семейния колектив и се характеризира с
влияние на голям комплекс фактори: конкретните материални и веществени условия, които пряко
обуславят материалния и духовен живот и бит в семейството; двамата съпрузи с тяхната специфична
социална и демографска характеристика; организацията на семейната среда, която отразява позици-
ите на всеки член на семейството и неговите права и задължения; начина на живот на семейството и
семейната култура.
Изброените условия определят реалната, непосредствена обстановка и психологически кли-
мат, в които протича сложния и многостранен процес на семейното възпитание. Средата (в повечето
случаи) въздейства спонтанно, защото е изградена от нережисирани думи и постъпки, усилие да се
говори с езика на вещите, на дребните жестове, на неизказаните думи. Нейната атмосфера ежедневно
е в контакт с вътрешния свят на детето. Тя го зарежда с преживявания, настроения и мисли, и по този
начин слага отпечатък върху неговото отношение към околната действителност. По силата на тези
обстоятелства детето е подложено на благотворно или отрицателно “облъчване на семейната среда.
Децата са живота на семейството, надеждата на нацията. Всяко дете е уникално с безграничен
и невъобразим потенциал от творчески възможности. Те могат да се уподобят на плодородна градина
за обработване и засаждане. Направлявайки съдбата на детето, родителите трябва да са много гриж-
ливи и внимателни градинари, така че тяхната любов да му помага да цъфти и расте, а не да го дър-
па надолу, или да го задушава в плевели. Благодарността, равнодушието или отмъщението ще дойдат
по-късно, когато се роди социализираната личност, със свой поглед върху света, със свой критерий за
ценностите и за хората.
Магнетизмът на семейната среда се крие в същността на самите вътрешни връзки между хо-
рата в нея, изтъкани от най-деликатната и интимна тъкан на съпружеските и родителските чувства.
При благоприятна обстановка те създават красота в живота, равновесие на духа, чувство за сигур-
ност. Но семейната среда действа възпитателно само когато детето е включено активно в нея, когато
има отношение към решаване на проблемите. Тя се явява първото “опитно поле” за жизнената дей-
ност на човека. Включването на детето в семейната среда е един от практическите пътища за неговата
социализация.
Защо родителите постъпват по един или друг начин в отношенията си със своите деца?
На какво се дължи избора в прилагането на определена родителска стратегия в практиката на
семейното възпитание? Кои мотиви за възпитателно въздействие се считат за правилни?
Отговорите на тези (а и други по характер) въпроси се разполагат в сферата на проблема за
детерминираността на родителския модел на поведение. Ж. Пиаже казва: "Всички чувства играят
роля на регулатори на вътрешната енергия, или на фактори, регулиращи у субекта обмяната на енер-
гия с външната среда". Ако жизненият път на детето започва и продължително се изпълва с отрица-
телни емоции, с неприятни преживявания, то комулацията на душевната енергия се отправя и развива
в неблагоприятна и негативна посока.
При децата с положителен енергиен заряд се забелязва да са спокойни, емоционално
отзивчиви, общителни, любознателни и благоразположени към околните. За да се създаде такава
личност е необходимо правилно семейно възпитание и правилна родителска позиция в този процес.
"Възпитанието това е протегната ръка да се върви напред без страх"- казва Щербаков. Връзката
между личността на родителя и възпитаване поведението на детето е сложна задача. Нейното
решение зависи силно от типа нервна система на детето и условията за живот в семейството.
На психолозите е ясно, че една и съща доминираща черта у личността или поведението на
родителя е в състояние, в зависимост от различни условия, да предизвика различни форми на реакция
от страна на детето. Деспотичната майка, например, може да формира у своето дете аналогични
черти на характера грубост, несдържаност, а и обратнопротивоположните им качества покорство,
затормозване на родителите, които искат да възпитават своето дете не стихийно, а съзнателно, е
необходимо да направят анализ на неговото възпитание, заедно с анализ на собственото си
поведение.
Понякога възниква въпросът: А какъв характер, какви склонности, какви особености
на поведение са необходими за правилното възпитаване на детето?
Психологическите изследвания показват, че най-успешно се справят с възпитанието онези
родители, които имат способността да чувстват, съпреживяват, да обичат децата си и да имат емоци-
онални контакти с тях. За това прекрасно е писал Сухомлински: За да имаме достъп в чудния дво-
рец, името на който е детство, ние сме длъжни да се превърнем в деца. С други думи умението да
преживяват, да отдават своите чувства, съществува паралелно със способността на родителите да
признават и уважават чувствата на децата си.
Постоянното и тактично вглеждане във вътрешния свят на детето, в неговото изменение, в
особеностите на душевния му мир ето предпоставките, които създават основата на дълбоки и трай-
ни взаимоотношения между деца и родители. Необходимо е да се признае правото на детето на при-
същата му индивидуалност. При този вид възпитание детето действа, развива се, преодолява страха и
тревожните състояния. Грижливите родители се стремят да формират у децата си емоционални пре-
живявания, които постепенно закаляват волята и характера им. Обратно нехайните в това отноше-
ние, често сменящи своите решения, постоянно разкайващи се за своите постъпки родители, могат да
загубят доверието и уважението на своето дете и да възпитат у него неспособност да взема самостоя-
телни решения.
За хармоничен семеен съюз се счита този, при който семейството се превръща в открита сис-
тема, разкриваща най-широки възможности за творческо израстване и личностно развитие на всички
негови членове. По отношение на децата откритият брак позволява съчетаване на топлите емоцио-
нални отношения и въздействие на основата на постоянно създаване и подържане увереност в роди-
телската любов. В условията на такива отношения се получава дълбок контакт, взаимодействията се
градят на диалогически принцип и се дава простор на личностната инициатива.
В какво се изразява хуманизирането на възпитателните взаимодействия в семейството?
Първо: Ново отношение към детето, индивидуален и личностно хуманен подход. Във
взаимодействието с децата родителите трябва да се съобразяват с потребностите и интересите им, със
заложбите и способностите, със стремежите и качествата, а също и с възрастовите им особености.
Спецификата на всяка личност изисква зачитане, уважение и признаване на нейните достойнства и
своеобразие. Необходимо е родителите да имат предвид психологическата неповторимост на
отделната личност, различието й от другите и често пъти с нейните конкретни особености. Те трябва
да познават добре своите деца, за да знаят как да въздействат във всеки отделен случай и как да ги
възпитават.
Второ: Чрез оптимистичния подход към децата се хуманизират възпитателните
взаимодействия в семейството. Я. А. Коменски вярва, че всеки човек е способен да се развива към
добро, че няма деца, които да не се подават на възпитание при наличието на умел педагогически
подход, че родителски дълг и заповед от Бога е "... да доведат децата до един разумен, честен и свят
живот". Оптимистичният подход във възпитанието на децата предполага вяра в силите и възможнос-
тите им. Всяко дете притежава някакви особености и заложби, потребности и интереси. Работа на
родителите е навреме да ги забележат – в каква посока и в какви дейности се проявяват. С конкретна
и деликатна помощ за постигане на дадена цел, в спокойната и уравновесена обстановка в семейство-
то, родителите са призвани да създават оптимистична нагласа у детето, да му вдъхват чувство за
сигурност и увереност в бъдещето.
Трето: Разгръщането на семейната демокрация създава условия за формиране на
самостоятелност и независимост на личността. Родителската власт е необходима и очаквана от
децата чрез нея се получава усещане за подкрепа, равновесие, надеждност и хармония в
семейството. Но когато тази власт е прекомерна, несправедлива и егоистична тя потиска децата,
прави ги плахи, неуверени, неспособни сами да вземат решения. Налагането на чужда воля поражда
противопоставяне и противодействие. Но скромният социален опит, който имат, затруднява децата да
вземат правилни решения. Необходима е родителската помощ, съвет, насоки. Родителите са тези,
които наблюдават постоянно детето и откриват нестандартното у него и го подкрепят и насърчават по
подходящ начин. Ограничаването на свободната воля на детето пък води до страх, неувереност и
пасивност.
Четвърто: Хуманизирането на общуването в семейството е един от пътищата за пови-
шаване ефективността на семейното възпитание. Духовната близост между членовете на семей-
ството, родителската обич, нежност и внимание, пораждат взаимно доверие, уважение и приятелство.
Семейното равновесие, справедливостта, сдържаността, умението да се владеем и разумните изисква-
ния изграждат душевното здраве и психическо равновесие у децата. Особено важни в това отношение
са положителните емоции при общуването в семейството, които способстват за детската жизнерадост
и жизнеспособност. Стремежът да се уважава детето, да не бъде то унижавано, да се развива у него
чувство за собствено достойнство, води до хармонично изграждане на личността му. В семейното
общуване детето се нуждае от интимност, дружелюбие, разбиране и подкрепа.
В книгата "Децата - как да се отнасяме с тях" С. Н. Паркинсън, С. Паври и М. К. Рустомжи
представят най-ценното от световния опит, знания и мъдрост в общуването с децата. Те дават синте-
зирани препоръки за това, за изход от нежелани ситуации; търпеливост и много любов, овладяване на
гнева и вглеждане в себе си; да не ги подкупваме, но и да не разваляме удоволствието на децата и
техните амбиции и уважение към собственото "Аз". С родителска любов, съвет и подкрепа детето
расте по-спокойно, става по-уверено и по-дейно. От взаимоотношенията в семейството децата се учат
на човечност, любов и уважение, отзивчивост и милосърдие.
Особено опасни могат да бъдат семейните конфликти и противоречия, когато в тях се включ-
ват и децата. Това се отразява на тяхната психика, потискат ги и ги озлобяват. Затова е полезно роди-
телите да се стремят да изолират децата от тях, или пък да ги разрешават заедно, особено когато те са
свързани със самите деца. Това разрешаване да се прави разумно, с проявяване на сдържаност, само-
обладание и тактичност, без да се драматизират възникналите ситуации.
Игрите и игровите елементи в заниманията, шегата, хуморът и смехът имат голямо емоцио-
нално въздействие в семейното общуване. Те свалят нивото на отрицателната емоционална натова-
реност, сближават, дават импулси за действие. Празниците в семейството носят много положителни
емоции в общуването. Особено силно възпитателно значение в него има и родителския авторитет.
"Без авторитет няма възпитание. Авторитетът на родителите се достига с висока взискател-
ност и уважение към детето, към неговите интереси" пише Ю. П. Азаров. Лъжливият авторитет,
изграден на страх и наказание, на високомерие и педантизъм, назидателност и подкуп има сила и
власт до определен период в живота на детето, но след това идват неговите отрицателни последици.
Авторитетът, основан на прекалена любов, доброта и безконфликтност, също има временни и лъж-
ливи резултати. Според Х. Д. Джайнот родителите трябва да се научат да действат не по принуда, а
на основата на ценностна ориентация и убеждение.
Хуманистичната позиция във възпитанието, според Ш. А. Амонашвили, се изразява в разби-
рането, че детето не само се готви за живота, но го и живее. Следователно в семейната среда, като на-
чин на взаимоотношения и общуване, се очакват взаимна близост, привличане, обич и дружба. Дъл-
бокият емоционален заряд на едно дружелюбно общуване създава у децата своеобразен механизъм не
само успешно да участват в емоционални контакти, но и да бъдат инициатори за тяхното осъществя-
ване. Хуманизирането на психологическия климат в семейството е свързано с много мъдрост, човеч-
ност, взискателност и умение да се владее ситуацията. При такъв психологически климат децата ще
се чувстват комфортно и ще могат успешно да развиват своите потенциални сили, възможности и
заложби.
Не на последно място искам да спра вниманието си и на обстоятелството, че не бива да се
пренебрегва и положителната роля на предучилищните детски институции в изграждането на психи-
ката и личността на детето. Производни от последното са въпросите:
По какъв начин да създадем повече радост в живота на децата?
Как разумно да обичаме своите деца?
Как да се намери обективно необходимата дистанция и доколко родителите са в
състояние да ръководят детските дейности, игри и занимания?
Стана ясно, че да умеем да обичаме детето значи много: да преживяваме, да търсим начини да
уважаваме своето (и не само) дете, да уважаваме самите себе си и всеки ден на собствения си и
детския живот. Да си родител е висше благо, но то трябва да се приема и като висша отговорност,
която никой друг индивид, обществена или частна институция, не могат да поемат и изпълнят по-
добре от истинските родители. Те трябва да дават най-силната любов, на която са способни. Защото
любовта на детето е неподправена, чистосърдечна. Тя не иска нищо, тя просто е!
|
За реклама
